Планиране на новия програмен период 2014 – 2020 г.

Европейската комисия ще обвърже инвестиционните приоритети на общността за новия планов период 2014 – 2020 г. в Обща стратегическа рамка (Common Strategic Framework). По-доброто комбиниране на различни средства ще осигури максимален ефект от използвания финансов ресурс и ще спести разходи от националните бюджети. Промените ще обединят 5-те Фонда на ЕС: Кохезионен фонд , Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Финансов инструмент за развитие на риболова, като по този начин се избегне дублирането на проекти и инвестиции и се намалят общите разходи за администриране (спрямо досегашната политика на изключване на земеделието и рибарството от оперативните програми).

На тази основа се разработва Partnership Contract – документ, който се подписва между България и Европейската Комисия и в който се определят всички параметри – брой и вид на оперативните програми, разпределение на бюджети и др. Към настоящия момент се водят преговорите между двете страни.

Предложенията на Комисията са:

  • 50% от финансирането по линия на Европейския фонд за регионално развитие да се вложат в енергийна ефективност, иновации и подкрепа на малки и средни предприятия
  • Поне 25% от финансирането през структурните фондове ще са осигурени от Европейския социален фонд за мерки, присъщи на дейността му
  • Поне 60% от финансирането, осигурено от Европейския социален фонд за всяка оперативна програма трябва да е свързано с до 4 социални приоритета – като например повишаване на квалификацията, осигуряване на заетост, подобряване на човешките ресурси и т.н.
  • Предвид факта, че България е страна, допустима за максимална подкрепа от ЕС, са планирани инвестиции за инфраструктура и през този планов период ( ж.п., пътища, воден сектор)
  • Запазване на системата „shared management” (т.е. 99% от разходите ще се управляват от българската държава)
  • Запазване на принципа „N+2” във времевия график на бюджетирането и разходването на финансовите средства
  • Ще се запазят инвестициите в околна среда

Какъв е опита от този програмен период според Карстен Расмусен, заместник-директор на отдела за България в Главна дирекция „Регионална политика” в ЕК:

  • Има сериозна нужда от ясни организационни структури и достатъчно човешки и финансови ресурси (опит, умения, конкурентни заплати за администрацията)
  • Нужда от по-голяма ангажираност и пряко участие на местната власт. Предложението на ЕК е финансовите средства от техническата помощ да се прехвърлят от министерствата към общините с цел изграждане на капацитет
  • Основните управленски структури трябва да бъдат решени възможно най-рано преди 2014 г.;
  • Да има готови и зрели проекти (project pipelines) във всички области и сектори – тези, по които се работи сега и тези, които ще са нови за следващия период. Това е изключително важно, за да се избегне негативния опит на настоящия период – липсата на готовност да обрекат първите година-две без проекти.

Какви ще са разликите между новия и сегашния планов период?

  • По-силен фокус върху малките и средни предприятия, значително повече финансиране в иновации и научо-развойна дейност, както и инвестиции в енергийния сектор (възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност)
  • По-малък фокус върху пътната инфраструктура

Предизвикателства пред България сега:

  • Вече силите трябва да се фокусират върху следващия програмен период, а все още значителни ресурси не са разходвани за този и има текуща работа по това;
  • Повече сфери имат нужда от обучение и развитие на капацитет на човешките ресурси;
  • По-сериозни инвестиции в подготовка на проекти в зрялост (project pipelines);
  • Децентрализация чрез ефективно административно деление (NUTS2);
  • Дългосрочни политики за подкрепа на малките и средни предприятия и социалното включване;
  • Инвестиране на интегрирани проекти и проекти, в съответствие на дългосрочна визия за развитие на страната;
  • Предложението на България, влизайки в преговорите с ЕК, са за общо финансиране от ЕС в размер на 17 млрд. лв. (с около 3 млрд. лв. национално съфинансиране), от които 4 млрд. лв. да бъдат отделени за транспорт, а 2,3 млрд. лв. да бъдат осигурени за ВиК сектора